Бродягите на дхарма

Кои са всички тези необикновени призраци, свързани с мен в тази странна малка авантюра, наречена "живот"? И какво представлявам аз? Ние не сме тук, за да нанасяме вреда или да извършваме насилие; вместо това се отдадем на молитви за всяко живо същество. Когато станем достатъчно силни, ще можем наистина да постигнем целите си като древните светци. Може би един ден светът ще се пробуди и разцъфти подобно на красиво Дхарма-цвете.
— Джак Керуак, "Бродягите на дхарма"

На стара ръждясала желязна релса до мен седеше Джак Керуак, мой приятел. Споделяхме еднакви мисли за душата — тъмни и мрачни, обградени от груби железни коренища на машини и дървета. Реката отразяваше червеното небе и слънцето залязваше зад последния връх в Сан Франциско; хълмовете бяха пустинни без отшелници – само двамата с влажни очи след махмурлука си - стари скитници по брега.
— Алън Гинсбърг, "Слънчогледова сутра"

Джак Керуак беше казал: "Нека крещим стиховете си по улиците... Нека предсказваме земетръси!", но вече бе заявил: "Всичко важно умря вчера" и сякаш остана някъде назад в края на 50-те години. Тялото му почина десет години по-късно през октомври 1969 г., а ние се събрахме край гроба му да го почетем и отпразнуваме паметта му с наркотици. Алън Гинсбърг вече бе публикувал своята известна поема Вой и определи Керуак като „великия пазител на спомените“. Друг човек каза пък, че Джак е Омир за бийт поколението. Не знам защо направи такова сравнение – Джак Керуак определено не беше сляп.
— Цветан Милев "Мескалинова сутра"