Педро Парамо. Равнината в пламъци /тв.к.

Хуан Рулфо (1918-1965) е безспорно един от най-комплексните и мистериозни писатели на Мексико. Със само две произведения – "Равнината в пламъци" и "Педро Парамо", той създава уникален магическо-мистичен модел на света, който надхвърля националните граници и се утвърдява като символ на съвременната латиноамериканска литература и култура. В неговите творби националното достига до универсално ниво. Като основоположник на магическия реализъм, Рулфо демонстрира високо майсторство с автентична художествена визия за света, което го поставя сред значимите фигури в световната литература. Роден в Халиско – мексикански регион с бедна и суха земя, населението му носи тъгата на Комала, митичния град от романа му и много от разказите в "Равнината в пламъци". От Комала произлизат литературните вселени на Санта Мария от Хуан Карлос Онети и Макондо от Габриел Гарсия Маркес – цели архипелази в глобалната литературна карта.

В "Педро Парамо" светът представя трансцендентна реалност. Пронизан със символика, фантазии, митологеми и архетипи, романът ни запознава с необикновеното присъствие на „мъртвите-живи“ между живота и смъртта; тук ценностите са променени - битие срещу небитие, тукашно срещу отвъдно, реално срещу магическо. Човекът е „битие към смъртта“, както казва Хайдегер; но самата смърт отсъства: всички жители на Комала са мъртви, къщите опустели а бурените завладяват пространството. Все пак чуваме шепот или плач - спомени по-силни дори от самия живот. Тук животът представлява небитие докато смъртта става очевидна реалност; животът изглежда като странник из сънища а смъртта - гостоприемница. На тази „долина на сълзите” тя играе ролята си като сила във възраждането.

Така художественото двусветие предоставя нов Смисъл чрез оптимални измерения почти до Нищото в Комала - място описано като “разположено върху въглени”, близо до края на надеждата за битието.

В сюжета Долорес Пресиадо изпраща своя син Хуан Пресиадо да търси баща си Педро Парамо след нейната смърт; целта е да уреди стари дългове спрямо него заради обещания невъзможности към тях двамата. За нея Комала представлява невероятен свят - частица от Изгубения Рай за човека. Без да осъзнае обаче последствията, тя праща детето си там където цари мрак и тишина – задавайки му съдба наподобяваща тази на Орфей според древногръчките митове.
Инициативата към смрт без завръщане изглежда катастрофална за героя ѝ; но това важи само привидно понеже преходът води през неплодородността към надежда: установява се митологична връзка между Майката Земя като родилка а “дъждовете превръщащи се във бриз”. Зародиша посечен предначертаност ще доведе до възраждане не само при главния герой но ще включват множество персонажи отбелязани по жизнения маршрут.
Линейното време тук приема формата цикличност характерна за вечността вдействителността която предлага хибридизация между живота мечти щом настъпят условия свеждане обратно призива какво означава истинското Битие.”