Педро Парамо. Равнината в пламъци

Хуан Рулфо (1918-1965) е един от най-загадъчните и сложни мексикански автори, който с едва две произведения – "Равнината в пламъци" и "Педро Парамо", успява да изгради уникален магико-митологичен модел на света. Този модел надхвърля националните граници и се утвърдил като една от универсалните символики на съвременната латиноамериканска литература и култура. В него местното достига висотите на универсалното. Хуан Рулфо, считан за основоположник на магическия реализъм, демонстрира забележителен майсторлък и автентична художествена визия, която обогатява световната литература.

Той произлиза от региона Халиско - мексиканска провинция с безплодна земя и тъжен народ, напомнящ митичния град Комала, който служи за фон не само на романа му "Педро Парамо", но също така присъства в многобройни негови кратки разкази от "Равнината в пламъци". От Комала произлизат литературните архипелази Санта Мария на Хуан Карлос Онети и Макондо на Габриел Гарсия Маркес.

В романа "Педро Парамо" реалността е трансцендентна; той е изпълнен със символика, фантазии, митове и архетипи. Странният свят между живота и смъртта представя мъртвите като живеещи духове. Произведението предлага нова скала за оценка: то променя отношенията между битието и небитието, между материалното и духовното. Човекът тук представлява онова „битие към смъртта”, както го описва Хайдегер; въпреки това смъртта изглежда отсъства — всички жители са мъртви или запустели къщи покрити с бурени шепнат спомени по-силни от самия живот. Животът сякаш става непостоянен странник сред мечти докато смъртта приема ролята си на посрещач.

Така нареченото „двуразмерие” предоставя дълбочина до ръба на Нищото в Комала — място разположено “в устата самият ад”. В творбата Долорес Пресиадо изпраща сина си Хуан Пресиадо да намери баща си Педро Парамо след своята кончина; тя желае той да уреди стари задължения спрямо тях двамата поради предателството му към майката им. За нея Комала е малко парче от Изгубения Рай. Обаче именно чрез тази задача синът попада във царството на мертвите — тишината and сенките— което определя съдбата му подобно на легендарния Орфей.

Идеята за инициране в смърт без възможност за завръщане изглежда катастрофална първоначално; но всъщност това води до преход към надежда вместо отчаяние. В рамките على сюжета има митологично сходство между Майката Земята като утроба а дъжда превръзкуван бриз; семето засадено от Хуан ще бъде възродено за истински живот., включвайки образите Доротеа , Сусана Сан Хуан , Едувихес . Линейният времевий поток тук следва цикличността внедренa în митология-та време ; сънят реабилитации баланса жива натура опитвайки достигне битие.