Ежегоден каталог на BG карикатурата

**ЗА КАРИКАТУРАТА**

Не съм експерт по изкуствата, но след дългогодишна работа в хумористични медии и любов към карикатурата, реших да споделя няколко неясни размисли относно този жанр. Забелязах, че с времето до мен достигна един нов тип карикатура, който значително се отличава от традиционния.

Какви са основните разлики? При класическата форма на карикатурата - както подсказват имената й (caricatura, charge) - характерен елемент е преувеличаването на определени черти на лицата или ситуации. Обаче новият стил работи по различен начин: вместо да акцентира върху хипертрофията на детайлите от реалността, той залага на шокиращото въздействие върху зрителя чрез нелогични и абсурдни идеи в ума на художника. Тук отсъства това заразително подчертаване на характери и мимики...

В резултат при традиционната карикатура смехът почти винаги присъства – освен може би при най-остроумните примери; докато новият вид предизвикава особена реакция у зрителя, която трудно бих могъл да назова точно – тя е близка до усещането за хумор, но... Освен това при класическия тип ясно се чувства как усмивката идва директно от ръцете на художника през перото към хартията; затова зрителят трудно може да обясни въздействието му (както човек описва песента на Карузо). Напротив, когато става въпрос за чиста форма на новия стил карикатури – те често могат успешно да бъдат преразказани от другиму именно защото имат литературен корен.

Тук уточнявам "когато е в чист вид", тъй като рисунките от двата стила рядко остават напълно отделени една от друга. Границите между тях са много размити; всъщност разграничението ми досега между тях е доста опростено – става дума не толкова за два отделни „поджанра“, а за два принципа или подхода, които доминират в различна степен у разнообразните художници: често тези стилове се преплитат и традиционният тип почти винаги включва известна доза шега в концепцията си; а новият все пак изисква нотка смях във визуализацията.

Но откъде произлиза този иновативен стил? Може би можем да потърсим неговите корени сред бароковите манеристи в миналото. Вярвам обаче, че той представлява актуално явление свързано с процесите през последното столетие във всички сфери на изкуството; част е от общото движение модернизъм което ни обхвана днес. Аз самият принадлежа към поколение с предпочитания към "старомодния метод", както казвал Шекспир; без желание да засегна нито един автор представен тук ще кажа само едно: горепосоченото не означава че новият тип карикатури не изискват талант и остроумие - напротив! Сигурно съществува много вдъхновение зад така наречените "абсурдни" произведения и понякога те действително ме впечатляват – времето ни оказва влияние.

И старинните карикатури също биват разделяни по тематични линии спрямо аудиторията им. Сред тях има битови сатирични рисунки със славата "да поправят нравите чрез смях". Но личното ми убеждение остава фокусирано върху обществената сатира: тя най-често оспорвайки цензурата защитавала идеали (близки до моето разбиране!) и стремяща се към изграждане на свят основан повече човечност като критикувала стария ред.

Наскоро срещнах чудесна фраза у един модерен поет: „Ако действително у дома нa обесения няма място за разговори около въжета , то тогава какво трябва да обсъждаме?“ Според мен тази мисъл важи напълно и за света нa карикатурата.

Валери Петров