Моят живот /1897-1966/. Спомени

Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8 ноември в село Тишевица, област Враца. По време на Първата световна война, между 1915 и 1918 г., той служи във Втори пехотен полк, като командир на картечен взвод на южния фронт край Яребична и участва активно във всички военни действия и походи на своята част.

След края на войната става учител в село Ставерци, Оряховско. През 1924 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет и от 1929 г. практикува като адвокат първо в Оряхово, а по-късно и в София. Ранният му обществено-политически живот започва още през 1922-1923 г., когато е един от редакторите на "Земеделско знаме" и след това – "Младежко знаме". В същото време работи като личен секретар на Райко Даскалов, който тогава заема поста министър на вътрешните работи.

Иванчев е сред основателите на Младежкия земеделски съюз и играе активна роля както там, така и в международния Славянски младежки съюз. Цялата му дейност е дълбоко обвързана с развитието и борбите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). За пръв път е избран за народен представител в ХХIV-то обикновено Народно събрание през март 1938 г., а вторият си мандат получава през януари 1940 г.

След деветнадесети септември 1944 година защитава някои значими политически фигури, най-вече Никола Петков. Без да бъде осъден официално, прекарва година и половина в лагера Куциян близо до Перник. След това многократно преминава през изселване и интерниране из различни райони у нас. Остава един от малцината личности, които не подписват декларации за отказ от предишната си работа или идеи; те признават само водещата роля на комунистическата партия.

Автобиографичният роман "Моят живот. Спомени" представлява обективно повествование за живота му като участник в БЗНС, което разкрива социално-политическата история онова време чрез различните партии и известни личности от него.