Историята, населена с хора Т.II - Интервюта, свидетелства, спомени

В работата по втората книга са направени определени изменения относно жанра, темите и авторството. Те произтичат от нашия опит при съставянето на първата книга, както и от въпросите, очакванията и предложенията на читателите и интервюираните лица.

Още в началото на проекта бяхме изненадани от факта, че малко поканени за интервю отказваха да участват; във втория етап обаче тези случаи почти напълно изчезнаха (с изключение на двама участници, които не успяха да спазят сроковете). Оказа се, че активната част от българското общество сякаш бе готова или дори очаквала нашата покана. Някои хора можеха да се колебаят дали техните откровения няма да бъдат използвани политически, но публикуваната вече работа ги увери в намеренията ни – ние просто сме събирачи на житейски истории с цел проучване как е протичал животът през посочените години.

Преди стартирането на инициативата заявихме намерението си да изградим пъзел от автобиографични свидетелства с максимално разнообразие и множество гласове без предварителни предразсъдъци. Читателите не отправиха критики към избора ни: членовете на екипа предлагаха „интересни личности“ - професионалисти от различни сфери със свои уникални преживявания в българската действителност. Обсъждахме имената им и макар някои участници впоследствие да ни учудваха с дълбочината или официалния тон на своето изложение, не отблъсквахме свидетелствата с по-малка оригиналност – те все пак допринасят за образуването на историческата картина.

Интересното беше (както установихме чрез контакт с публика), че мнозина поставяха под съмнение критериите за подбор; понякога смятаха подхода ни за „елитарен“. Това може би е резултат от често срещаното медийно манипулиране. Важно е обаче да се подчертае, че искреността (макар понякога автоцензурирана) в показанията на над сто участника в двата тома не може да бъде наречена „статистическа извадка“, подобно на много социологически проучвания базиращи се само върху трицифрено число респонденти. Ние просто представяме човешки автоживотописи без претенции.

С оглед тази задача решихме освен представители от различни обществени слоеве временно внимание да обърнем към новоизлезли емигранти - най-вече младежи с личен опит и позиции относно живота тук и там.

Неправилно би било разделението между местните жители и тези зад граница; проблемът всъщност е индивидуален със сериозна историческа основа: гурбетчийството у нас има вековна традиция което след един период бе прекратено насила под претекстa ,че всички наши граждани живеят добре в Народна Република България.

Разбираемо беше установяването контакти с нашите сънародници извън страната трудно - тяхното добро желание рядко прерастваше в истински диалог; повечето предпочетоха монолога като форма за разказване история или спомени. Искрено благодарим им – те нямаха никакви лични интереси! Всеки един техен разказ носеше ценна информация относно глобализирания свят و проблематиците им които утре ще засегнат всички нас тук.