Аз воювах

"АЗ ВОЮВАХ
През целия си дълъг живот, аз водех война... Бях в конфликт със себе си, с моите мисли и чувства... Стремях се да разбирам хората около мен, борейки се с тях... Сражавах се с враговете на Родината ми и с личните предизвикателства, търсейки пътя към човешките добродетели... Противостоях на времето, в което живеех, както и на идеите и концепциите, които определяха моята съдба и съдбата на Отечеството ми... Дори воювах срещу "мировата скръб", вярвайки в красотата и източниците на истинска обич, копнеещ за радостта от живота... Но вече съм изморен… Уморих се от битките…
След толкова много сблъсъци през този земен живот успях да постигна само едно: Останах верен на себе си и своето разбиране за моралност, дълг и отговорност. Този принцип оставям като наследство на децата си…
На тях ще оставя единствено китарата, сабята и кортика – символи на моя войнишки опит… Ще им дам също портрета си, чрез който те ще ме виждат като жив човек. За тях душата ми ще остане жива така както духът ми.
Владимир Апостолов

Тази историческа новела е написана от името на моя баща - полковник Владимир Апостолов. Той притежаваше всички ценни човешки качества и знаеше какво значи любов към ближния и родната земя…
Дъщеря му Екатерина."