Тъй рече Виктор

Виктор се появи неочаквано и веднага започна да пише. Разбира се, това е само метафора – всъщност аз натисках клавишите. Нямаше нищо мистично в това; всеки поет знае как става работата, а може би точно обратното - "Някой диктува" е фраза на Андрей Германов, която много стихотворци използват като оправдание за вдъхновението си.

Виктор дойде с идеи и структура. В социалните мрежи никой не чете стихотворения от десет куплета – даже аз самият не го правя. Затова Виктор избра да използва вътрешни рими, а аз му се доверих.

Творчеството му тръгна леко шеговито. Споделяше мисли ту за едно, ту за друго – четири години без определен ден или час новото стихотворение се появяваше на компютърния екран пред читателите. 62 произведения бяха създадени така.

След време, изведнъж както бе дошъл, Виктор реши да си тръгне. Отново без никакви тайни или символика. Просто осъзнах, че вече няма да мога да пиша по този начин дори ако поискам; никога не съм имал амбицията всячески да подреждам рими – оставям думите сами да намерят своя ред. И рядко разбирам какво е искал авторът! Виктор беше понякога непредсказуем, понякога саркастичен или зъл и дори прекалено сантиментален, но винаги оставаше честен към себе си. Той ми е скъп и затова реших да споделя творбите му в книга - дано и другите ги харесат.

И разбира се неизменният въпрос: кой всъщност е Виктор? Както казал Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз!", така каза и Виктор...

Маргарита Петкова