Шест етажа без асансьор

Знаете ли, че аз бях първият човек в света, който прочете новата книга на Маргарита Петкова? Чел съм доста от творбите ѝ, но за съжаление не всички. Не защото не желая, а просто нямам възможност да ги намеря. Но истинската болка идва с новата ѝ книга.

Тя е изпълнена с "етажи", които трябва да бъдат преодолени - асансьорът липсва и затова заглавието е "Шест етажа без асансьор". Чета я на един дъх; почти задушен от емоциите – тези от началото до края и всичко между тях. Стихотворенията са подредени по такъв начин, че образуват роман. Отново! В този ред царува хаос само от невъзможността да контролираш чувствата си, породени от любовта – споделената такава. Докато четеш, изживяваш всяка една ситуация и сякаш се пробуждаш след дълъг сън или летаргия; имаш чувството, че текстовете говорят именно за теб и за вашите отношения – било то минали или бъдещи.

Има толкова много възходи и падения в текста, но въпреки това сред тях присъства едно чувство на баланс и истина относно това какво означава любовта за човека и как той отвръща на тази любов. Любов към любовта! Тя действа като магнит, който обърква полюсите: няма положително или отрицателно значение; вместо това има цялостен поглед върху нещата. И още един подобен поглед – идентичен по своя характер.

В целия текст звучи песен!

Но после идват страданията – физическите усещания наляво... Това е щастието да си с друг човек; смелостта да бъдеш момиче в обятията на момче. Няма нищо по-красиво! Стъпалата са неизчислими и никой от двамата дори не мисли колко стъпки нагоре правят или надолу слизат. Защото във всяка посока любовта пречи на двойката да осъзнае дали реално стъпват или просто летят! Можете ли да летите? Толкова високо, че никога повече няма нужда да слезете обратно долу?

Защо обаче винаги някой недолюбва любовта? Ако тя не нахлуе през прозореца му или не се установи при него? Защо особено онези страхливци пречат сами на себе си като отказват да я признаят? Да поканят любовта в живота си наричайки го живот?! Както вече казвах многократно - любовтa e синоним на животa!

Защо хората се страхуват да признаят своето преживяване със самочувствие - дали потърсили са я (любов), намерили ли са я и пазели ли са я във всекидневните свои размисли? Нужно е куражът da заявим собственото си чувство пред онзи/онази чиито действия причиняват болка... И най-накрая - пред Нея — Нейно Величество Любов!

Тази велика сила пристига там където тя търси разбиране— там където светлинката блести между две души… Там пише Маргарита Петкова за свободната стояща любовь . Безстрашно ,безцеремонно ,открито . Просто защото изборът тук остава прост :наречешистинските имена-или продължаваш нататък ! Или признайте ,че живея те мразейки себе си ... Или сте истинска лубов .. Знаете го нали?
Симеон Аспарухов