Шест етажа без асансьор. Пълната версия

Това са моите „Шест етажа без асансьор“, представени за първи път в тяхната цялост. Обичам ги много, тъй като съм се изкачвала по тях (и продължавам да го правя) стъпка по стъпка, с почивки и устрем, летейки нагоре, без да хващам перилата, а слизането ми е бавно и придружено от дълбоки въздишки.

Изкачването на тези етажи сякаш беше даровано отгоре в момент на затворен, враждебен свят, изпълнен с мрак и ужас. Усещах колко прекрасно е да бъда Малката. Животът ми стана целият осмислен и завършен до момента, без никакви пропуски. Позволих си да бъда уязвима – уязвима пред силния човек до мен. И все пак достатъчно здрава, за да понеса неговата слабост към мен. Жената може истински да бъде жена само когато мъжът до нея знае своето място и не ѝ налага необходимостта да доказва способността си да играе неговите роли.

Става въпрос за любов – доверие, грижа и загриженост; за споделена ежедневност и живот. Носете височините със себе си дори ако сте на партера на битието. Ценете любовта – каквато тя да е или към когото я чувствате! Без нея какво значение има всичко останало?

Маргарита Петкова