Мандарините (твърда корица)

В Древен Китай мандарините са били най-учените и влиятелни граждански и военни служители на империята. По времето на Симон дьо Бовоар във Франция, те представляват върха на интелигенцията - хората на духа, които определят насоката за обществото.

След края на Втората световна война, в атмосферата на надежда и буря, която бързо преминава в конфликт между новосформираните политически блокове по време на Студената война и скандалните разкрития относно съветския Гулаг, остава въпросът дали мандарините ще успеят да запазят своето значение. Ще реализират ли стремежа си да възстановят страната си и да възвърнат нейното достойнство? Тази политическа обстановка е фоновият контекст за романа, който го преобразява в широка историческа картина от следвоенното време.

На този фон се развиват историите около писателя Робер Дюбрьой и неговата съпруга - психоаналитичката Ан Дюбрьой; техната дъщеря Надин; както и техния приятел журналиста и писател Анри Перон. Робер е влиятелен ляв интелектуалец с активно участие в политика, но постепенно губи оптимизма си; Анри е бил част от Съпротивата, издал нелегален вестник и пише книги без желание да се ангажира с политика; Надин търси утеха след загубата на любимия си чрез множество краткотрайни връзки; а Ан преживява нова голяма любов в Америка... Всички тези персонажи, заедно с близките си приятели колеги образуват една друга важна картинка за човешките отношения - теми като любовта, приятелството и омразата присъстват тук без никакви конюнктурни мотиви. Читатели от всяко поколение могат лесно да се идентифицират с тях. Написан със семпъл и ясен език „Мандарините“ е забележителен роман - един от онези произведения, които рядко виждаме през годините и би било жалко ако останат непрочетени.

(Смята се че прототипът на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр; Перон напомня Албер Камю; Ан представя сама Симон дьо Бовоар; а американският й любовник може да бъде асоцииран с писателя Нелсън Олгрен.)