Вторият пол

„Вторият пол“ представлява изключително задълбочено и информативно проучване на положението на жените от древността до съвременната ера. Тази книга, която може да се определи като есе, философски труд или историческо четиво, анализира съдбата на жените през призмата на биологията, психоанализата, историческия материализъм и екзистенциализма. Тя проследява развитието и митовете около „женския въпрос“, включително чрез произведенията на автори като Лорънс, Брьотон и Стендал. Освен това разглежда формирането на женската родова идентичност. Известната фраза „Човек не се ражда жена; човек става жена“ служи за основа в джендър изследванията в социалните науки и е умело защитена с анализа на жизнените обстоятелства пред лицето на жените – от детството им до старостта – показвайки как те са социални конструкции, а не просто биологични същества. След публикуването си през 1949 г., книгата предизвиква значителна контроверсия: критикувана е от десницата за оспорване на традиционната роля на жената и от левицата за подкрепа над правото върху аборта и контролът над раждаемостта. Симон дьо Бовоар става жертва не само на критики, но и на груби нападки. Преминават години преди „Вторият пол“ да бъде признат като ключов текст във феминистката философия и той остава актуален до ден-днешен.