Късна слава

Късна слава преживява Едуард Заксбергер в напреднала възраст. Един млад мъж го потърсва и му признава, че е чел неговите "Странствания", малкото томче поезия, с което Заксбергер на младини е бил признат от читателите. Почитателят го поканва в литературното дружество "Вдъхновение", на чиито членове той е кумир. В началото засрамен, че му припомнят отдавна отминалото и забравено време, след това очарован от пламенните дебати за истинското и чисто изкуство, Заксбергер се присъединява към младите творци и дори се съгласява една кокетна атрактивна актриса да изпълни пред публика негови текстове. А дали ще бъде в състояние да напише нещо ново?
Новелата "Късна слава" от Артур Шницлер се предлага за пръв път на български език. Тя е написана през пролетта на 1894 г., преписана на машина четиридесет години по-късно и забравена в архива му. Новелата е своеобразен ранен портрет на литературната бохема във Виена, в който личат страховете и колебанията на 32-годишния автор.