Късна слава

Едуард Заксбергер изпитва късна слава в напреднала възраст. Един млад мъж го намира и споделя, че е прочел неговото малко поетично произведение "Странствания", с което Заксбергер бе признат от публиката в младостта си. Почитателят му предлага да се присъедини към литературното дружество "Вдъхновение", където той е истински идол за членовете. Първоначално смутен от това, че му напомнят за миналото, след това вдъхновен от страстните обсъждания относно същността на изкуството, Заксбергер решава да стане част от групата млади творци и дори позволява на привлекателна актриса да представи пред публика свои стихотворения. Възниква въпросът дали ще успее да създаде нещо ново.

Новелата "Късна слава" написана от Артур Шницлер, дебютира за първи път на български език. Тя е сътворена през пролетта на 1894 г., преписвана четиридесет години по-късно и оставена забравена в архивите му. Произведението представлява уникален ранен портрет на литературната бохема във Виена и разкрива страховете и колебанията на автора на 32-годишна възраст.