Според мен Т.1: Документи, мемоари, писма

В два тома авторът АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ разкрива своите мисли относно предателството на българските интелектуалци и отмъщението, което политиката носи. Като активен участник в политическите събития по време на прехода, той разглежда личната си драма като творец и привърженик на синята идея чрез взаимоотношенията си с личности като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова – множество познати обществени фигури.

Той описва усещането за „неизмерима свобода“ и в същото време самота — чувства присъщи за всички нас в трудните моменти на настоящето наречено модерна България. Именно благодарение на това чувство АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ успява да реагира на епохата; той я отхвърля и утвърдителства едновременно. Отрича "провинцията на духа", "гилдията на кадровиците" и "армията на посредствеността", които ни принуждават да се сблъскваме с ужасяващите страници от новата българска трагедия. Също така потвърджава значимостта на великото време, което добродетелният българин носи в себе си. Подчертава завладяващата красота и мъдрост не само от Бога дарени “архипелази на духа”, а резултат от титаничните духовни прозрения произведени от многобройни писатели и поети…
Божидар Кунчев