Моята любов Емил

О, какви прекрасни млади години! Не искахме нищо от живота, само да пеем – и наистина пеехме и се обичахме. Имаше толкова много любов – искрена и безусловна. Бяхме млади!

Не копнеехме за власт или луксозни вещи като вили, самолети или лимузини. Бяхме артисти скитници, които пътуваха от град на град и от страна на страна - пеехме с радост в сърцата си. Няма нищо по-силно от истинската песен и автентичния артист; той отдава себе си за аудиторията, а също така и за собственото си удовлетворение.

Ах, колко славни години бяха те!
Емил Димитров заслужава специално място сред тях. Независимо дали е с чаша водка или не, облечен в дънки или ламе, той винаги се раздаваше – всяка вечер даряваше частица от себе си. Той остави всичко за историята: фрагменти от духа си, силата си и здравето си. В крайна сметка съдбата го прикова безпощадно към леглото му. Той вече беше дал всичко.

Сега ще съберем тези парченца и ще оформим мозайката му – образът му ще бъде предаден на следващите поколения, за да знаят какви хора е дала майка България! Славни потомци!
Грета Ганчева