Според мен Т.2: Документи, мемоари, писма

В два тома авторът АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ разкрива своите мисли относно предателството на българските интелектуалци и отмъщението, което произтича от политиката. Като активен участник в политическия живот по време на прехода, той изследва личната си драма като творец и защитник на синята идея чрез отношенията си с личности като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова – известни обществени фигури и артисти.

Той описва чувството за "неизмерима свобода" също толкова силна колкото самотата ни в трудните моменти на съвременна България. Именно благодарение на това усещане АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ успява да реагира на времето около себе си - едновременно го отхвърляйки и утвърдявайки. Отхвърля "провинцията на духа", "гилдията на кадровиците" и "армията на посредствеността", които са ни принудили да преживяваме поредната трагедия в историята ни. В същото време той утвърджа основополагаемата стойност на великото време, което праведният българин носи в душата си. Оценява красотата и мъдростта на духовните “архипелази”, създадени не от Бог, а посредством усилията и прозорливостта много писатели и поети.
Божидар Кунчев