Любов без съпротива

Франция по време на Втората световна война. Главният герой е учител по немски език и литература, който в мазето си съхранява библиотека с произведения на забранени от нацистите автори. Той проявява своя личен протест срещу окупацията, като предоставя убежище на полски евреин, арестуван от Гестапо. Между тях се завързва любовна връзка. Сюжетът е класически, но представен с изключителен финес. Розие разглежда теми като търпимост, малодушие, героизъм и безразличие без да коментира или взима страна, разказвайки увлекателна история за езика, книгите и любовта.

Херман се появи и аз импровизирах как ще го спася; единственото нещо, което ме подтикваше към тази смела постъпка – бягството му от Гестапо и приютяването му в мазето – беше желанието ми към него. Превеждах Хайне и успях да завладея неговото внимание въпреки че никога не бих предположила такова силно желание у себе си. Начинът, по който ме обичаше, нямаше място за съмнение - той притежаваше тялото ми с настойчив апетит; нищо в мен не оставаше незасегнато: бедрата ми, пубисът ми и зърната на гърдите ми бяха подложени на страстното му влияние. Позволих му да ме погълне напълно; така трябваше да бъде. Бях жива жена. Най-накрая."