Изобретяване на самотата

„Един ден животът съществува... и изведнъж настъпва смъртта.“ С тези думи започва „Изобретяване на самотността“ – произведение, което съдържа най-интимните размисли на Пол Остър относно връзката между баща и син. Първата част от книгата, озаглавена „Портрет на един невидим човек“, разкрива емоциите и спомените на Остър след загубата на баща си, който бил затворен в себе си, отчужден от семейството, студен и резервиран. „Както всичко друго в живота му, той виждаше мен през мъглата на собствената си самота“. След получаването на известие за кончината му, Остър осъзнава: „Трябва да напиша нещо за него; ако не побързам, целият му живот ще изчезне с него“. Под влиянието на това желание да запази паметта за баща си у него се появяват забравени спомени за странни и дори неприятни моменти. Във втората част наречена „Книгата на паметта“, фокусът се измества от ролята му като син към тази като родител. Чрез комбинация от образи, случайности и асоциации той разглежда теми като раздялата със сина си и умиращия дядо, но основният акцент остава върху самотната природа на писателския процес.