Тимбукту

„Тимбукту“ е най-четивният роман на Пол Остър до момента. Когато го питат откъде му идва идеята за главен герой, който е куче, Остър споделя, че искал да създаде нещо „малко, поетично, фантастично и смешно“. Историята разказва за едно забавно пътешествие през очите на помияра господин Боунс – верен другар на Уили Г. Кристмас, страдалец и поет с глава, изпълнена с неговата непубликувана поезия. Подобно на Дон Кихот и Санчо Панса, двамата се отправят на последното си приключение към Балтимор в търсене на евентуалната спасителка Беа Суонсън. След внезапната смърт на своя стопанин Уили обаче, господин Боунс остава сам и изправен пред съдбата си. Приключенията му са както страшни, така и комични. Въпреки че ходи с четири лапи и не може да говори, той притежава способността да мисли; от тези мисли Пол Остър изгражда история богата на тъга и нежност със значително количество хумор. С проникновено перо авторът ни показва света през погледа на бездомното куче и начина, по който това добронамерено същество възприема нас – хората.

„Тимбукту“ разглежда темата за любовта независимо дали става въпрос за хора или животни – разликите са минимални. „Всеки писател“, казва Пол Остър , „има нужда от някои типични черти у кучето: нос за надушване интереса към разнообразния живот и устойчивост спрямо боклука в него.“