Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които съставят знаковото произведение на Пол Остър, считано за емблематично за края на XX век (издадено през 1986 г.), преминават границите на жанровете и дори някои критици ги отнасят към детективската литература. Всички три разказа хронологично проследяват бавния упадък на главния персонаж. В тях детективът е обсебен от фикс идея, която води до срив в предишния му живот. В едната новела героят е криминален писател, който започва разследване; във втората става дума за детектив, наблюдаващ писател; а третата се фокусира върху автор, търсещ приятел от детството си след като последният го назначава да изпълни литературното му завещание. Произведението на Остър притежава толкова много пластове, че успява да привлече читатели с различни интереси и културен опит. Дали то представлява металитература или просто един автор експериментира с детективския жанр? Вероятно и двете.

Въпреки това „Нюйоркска трилогия“ остава важна част от криминалната литература; високото качество на творбата я прави обект на анализ и дискусии сред литературните критици и до ден-днешен. Те я наричат „детективски истории за други детективски истории“, „странна хумористична интерпретация на криминалния роман“, „меко криминале“ (в контекста срещу по-традиционните "твърди" романи като тези на Чандлър и Хамет), както и „малки стъклени пъзели“ или „хибрид между класическия детективски роман и 'новия' роман“. Според критиците това поставя Остър сред постмодернистките фигури, повлиян от американските постмодернистични течения през шейсетте и седемдесетте години. Независимо какво мнение имат критиците относно класификацията му, произведението остава едно от значимите четива в рамките на последното столетие.