Венерини коси. Роман

„Венерини коси” е роман, който изследва женската природа, която за мен се проявява в любовта. Мъжът съществува благодарение на своята обич към жената и единствено чрез нея намира смисъл в живота си – всичко останало, като кариера и пари, остава второстепенно. Всички персонажи в романа са взаимосвързани и образуват едно цяло – представата за жена, която желае да притежава правото на любов и да обича независимо от конфликти или социални ограничения. Без тази любов светът ще се разклати, подобно на лодка с натоварване: войната, смъртта и омразата от една страна; а от другата – спонтанността на първата любова.

Според Михаил Шишкин „Венерини коси” представлява велико произведение - то разглежда любовта като движеща сила зад историята – вечна по своя характер. Романът осветлява преходността на човешкия живот спрямо безсмъртието на словото; езикът тук е гъвкав като глина под ръцете на художника, но става твърд като диамант при изграждане на истинската реалност. Това е дълбоко реализирано и метафорично творение с множество културни препратки; той комбинира стила на Джойс с неговия „поток на съзнанието”, откровениято у Набоков и философските размисли у Умберто Еко.

Михаил Шишкин (1961) завършва германистика в Москва и живее в Цюрих от 1955 година, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Той е автор на три романа, които му донасят най-престижните литературни награди в Русия - например наградите от списание „Знамя” (1993) за дебютния му роман „Всички ни очаква една нощ”, както и „Букер-Smirnoff” (1999) за „Превземането на Измаил”. За “Венерини коси” получава "Национален бестселър" (2005) и "Голямата книга" (2006). Освен това има няколко есета - “Руската Швейцария” (2000-Цюрих/2006-Москва), което печели редица международни отличия включително френска награда през 2005 г. за най-добра книга от чужд автор.