Кралят на Хавана

Начинът да се достигне до границите на литературата и героите е в това да не се крие нищо за тях. Това разбирам под термина "мръсен реализъм". Някои хора считат, че той означава просто описване на физическа мизерия или сексуални сцени, каквито има в Сентро Хавана. Но според мен истинският мръсен реализъм изисква да опишеш всеки герой напълно открито и без задръжки. Ако персонажът предпочита както мъже, така и жени, значи е точно такъв – не бих го нарекъл бисексуален. Не вярвам в категориите като бисексуален, хетеросексуален или хомосексуален; за мен съществува единствено сексуалният човек. Литературата представлява размисъл и анализ на живота; тя е акт на искреност с цел изследване на реалността. Аз пиша литература, а не журналистика или документална проза – стремейки се да кажа онова, което другите страхуват да споделят.

Философията на Краля от "Кралят на Хавана" акцентира върху живеенето в настоящия момент. Той е забравил миналото си поради силен шок и никога не планира утрешния ден. Виждам образа му почти символично – срещам много хора по улиците, които биха могли да бъдат негови представители: продавачите на фъстъци или просяците. Те олицетворяват бедността и липсата на бъдеще; живеят ден за ден с малко ром и цигара... Цитатите ми са свързани с района 10-ти октомври около пазара Четири пътища (Куатро каминос), но могат да важат за всяко място със сходни условия. Разрушената действителност присъства често в моите текстове; понякога обаче реалността надхвърля представянето ми - местата могат да бъдат дори по-неприятни от описаното.

Смесването между чернокожи и бели кубинци смятам за спасение за нашия народ – смесеният народ притежава уникално очарование. Няма нищо по-скучно от абсолютно еднородния народ…
Педро Хуан Гутиерес