Изтръгнато от живота – моя и вашия

Всяка книга, която представлява добро художествено произведение, би могла да носи надписа: „Извлечено от живота – моят и вашият“.

Това е сборник с ПРИТЧИ, ЕСЕТА и размисли ПО ПЪТЯ – познати и непознати.

Съдби на хората („Чаша“):
… Тази земя е бедна и нещастна, тясна и мрачна; трудно е тук да бъдеш дори управител, камо ли светец или монах. В такава среда дори една чаша се забелязва ясно, а погледът ни бива по-ранен отколкото от най-високата кула. Който желае богатство и спокойствие в този свят, не трябваше да идва тук или пък да става монах. Тук радостите изискват цена за душата.

… Съдби от камък („Мостът на Жепа“, „На камъняка на Почител“):
Почител. Изправен на един крак с незавършено стъпало, той държи баланса си върху земята. Позата му нито е удобна, нито лесна. Както историята на това странно укрепление не може да бъде весела; неговото съществуване служи предимно като крепост без особена цел освен ако няма нужда.

… Малко философия („Виното“):
Единственото му ядене остава горчивият залък от детството затворен в гърлото му – недояден до крайност – който само виното успява временно да омекоти и премахне. Има ли човек, който не е намерил утеха във виното? Кой може смело да заяви, че то не му дължи нищо?

… Лека насмешка или искрен смях („Джерзелез на път“):
Разпуснатият герой опитвайки се трудно напредва към Земка — тя стои близо до люлката между циганките и похапва червени захарни петлета. Потурите му са смъкнати през кръста; късите му крака изглеждат още по-кратки и дебели; поясът му пада след него - покрит със спиртосана ракия и прах. Едвам устоявайки правичко той се движи несигурно наляво-десния страни.

Критика или присмех водещи към прозорливостта: изтръгнати съдби от реалността чрез преживявания с художествена философия за света около нас.
Обзървър