Унесът и страданието на Тома Галус

Иво Андрич (1892–1975) е първият носител на Нобелова награда от южнославянския и балканския регион, отличен през 1961 година. Като активен участник в движението „Млада Босна“ за национално освобождение, той е задържан от австро-унгарската полиция в самото начало на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интерниране и болници. В дебютната си книга „Екс Понто“, която чрез заглавието си се свързва с античния изгнаник Овидий, той поставя основите на образа на затворника и изгнаника като централна фигура в своето творчество.

В ранните си произведения Андрич създава художествения персонаж Тома Галус, който служи като негов автобиографичен двойник. През 1968 година писателят споделя с българския критик Светлозар Игов, автор на монография за него, че работи върху роман за срещата между балканския човек и морето. Но до края на живота си успява да завърши само няколко фрагмента от този замислен роман. През 1989 г. Игов публикува във Варна сборник под името „Летуване на юг“, съдържащ петнадесет разказа на Андрич, вдъхновени от темите море, слънце и вода; сред тях има истории за слънчевите преживявания на Галус.

През 1992 г., сръбската изследователка Жанета Джукич Перишич издава недовършен роман под заглавие „На слънчевата страна“ в Белград. Главният герой там също е Тома Галус; въпреки оптимистичното име обаче историята разглежда борбата му със Сатаната – представена чрез неговия другар по килия престъпника Постружник. Настоящото издание комбинира двата романа с един общ герой под заглавие „Унесът и страданието на Тома Галус“.