Любов, сънища, думи, и… други изображения на смъртта

Любовта представлява първоначалната рисунка, направена от Бога с въглен върху чистата ни памет. Тази творба остава завинаги и е последният образ, който се опитваме да разгадаем в йероглифите на мокрите клонки през ноември, преди зимният сняг да я покрие.

Тя е като гъвкав и безпощаден тореадор, който омагьосва нашата душа - кипяща, черна и влюбена като митичен бик. Плащът на нашите желания всъщност е илюзията, която води до раздяла, тъй като Любовта един ден напуска дори самите нас. Дърветата – величествени рижи ангели – са останали завинаги сред хората; от техните крехки клони падат сълзливите пера на листата с цвят на угаснал огън. Това може да бъде темата за картина, в която всичко замръзва и само чрез мъглата на сълзливите си очи можем да видим как любовта си тръгва. Тогава действително ще изпитаме страдание сред великолепните избухвания на последния ноември...