Цената

Валери се настани на една от пейките, близо до Айфеловата кула. Въпреки че вече бе прекарал цял месец в Париж, за първи път успя да се отклони от болницата. Ето го сега, под самите крака на тази известна забележителност. Все още не можеше да повярва, че човекът на пейката е именно той. Седеше и не смееше да помръдне, както правеше навсякъде другаде откакто беше пристигнал в Париж. Когато нямаш средства и приятели в непозната среда, несигурността винаги е присъстваща. Чувството за опасност в неговата емигрантска изолация непрекъснато го преследваше.

Тази мизерна тревога го обземаше всеки път щом попаднеше на ново място дори и в София. Особено силно я усещаше тук, точно при основите на световноизвестната Айфелова кула. Още не си задаваше трудните въпроси относно дързостта си да напусне България и да остане сам – без познати или помощници и почти без средства. Далеч от родината си, семейството и хората, пред които можеш просто да споделиш: гладен съм… И сега беше там - самотен, безпаричен и лишен от приятели... Единственото му "оръжие" бе волята – по-скоро упоритостта му да опита всичко възможно и да докаже себе си независимо от жертвите необходимостта наложи това дори когато изглежда невъзможно или абсурдно. Празният джоб срещу големия инат – така изглеждаше той в този момент...