Сънят на уморения лъв

"Дали престъплението е единственият стимул за обединение на Балканите? — разсъждаваше Козела, наблюдавайки своите спътници. Сърбинът Моимир Барич и македонецът Константин Дарделев играеха билярд в хотел „Елион“ в Атина, докато българинът с молдовски документи Йон Марин-Козела се наслаждаваше на кафе на бара и слушаше английската програма на радио „Атенеум“. Балканските народи бяха разделени от историята, географията и политиката; въпреки че езиково, културно и типологически те имаха много общо, само криминалната дейност можеше да ги свърже в съюз. Тримата мъже представляваха живото доказателство за това парадоксално твърдение.

Моимир и Константин веднага си допаднаха като по чудо, изглеждайки сякаш са изпълнени с любов; доверяваха се един на друг и далеч от преследвачите си намериха удоволствие в играта. Занимавайки се с високостепенни залози в билярда с цялата страст характерна за тях, напълно забравиха за шефа си, който ги наблюдаваше от бара със смесени чувства – учудване и нежност.

Беше неделя сутрин - осми юли около десет часа половина. В единадесет през нощта трябваше да получат оръжейна пратка пристигаща в Пирея от Хауки Исламболи за Виктор Бут (или Булат Варо както вече го наричаха). Работата беше изключително сложна и опасна! Козела довърши кафето си, поръча водка „Сталичная“ и минерална вода преди пак да потъне в притесненията си. Заклех се да действам дистанционно, но не можеше да остави момчетата сами при тази извънредна ситуация. Фрегатата „Еквус“, свързана със световната организация „Грийн пийс“, трябваше да натовари 50 контейнера с автомати „Калашников“ на пристанище Порто Нуово във Дахомси – сто гранатомета , сто базуки , десет ракетни установки край Дакар , Сенегал , тон амуниции до Казабланка , Тунис след което щеше да премине Средиземно море източно от Малта към Пирея.

Всяко движение на Исламболи носеше смъртоносен риск; дори телефонните разговори бяха опасни така че всякакви мисли относно безопасността му до единадесети вечер оставаха нереални . Гръцките търговци реагираха остро спрямо контрабандистите които заплашват техния бизнес затова контролиращите органи "Портконтрол" и "Харбур Мастера" вдъхвали страх у армистите-наркотрафиканти . Козела бе купил някои служители там но нямаше сигурност дали няма информация стигнала до властите . Ожесточено ненавиждаше гърците без никога всичките им поговорки : “Всички болести идват от ядове всички ядове идват от гадове!”

Тази операция определено щеше да бъде последната ми! Залогът беше огромен а рисковете не по-малки. Ако оръжията достигнат до Виктор Бут а наркотиците обратно прибрани при него чрез Исламболи то Константин Дарделев-Перо Пора щяха успешно делят между себе си 30 милиона долара достатъчни те двамата удобно пенсионери освен множество алчни гангстери известни ни като балкански федералисти."

Козела усмихнат горчиво прослуша новини дошли направо от София." /.../ Христо Калчев