Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911 – 1991) е вероятно най-влиятелният швейцарски автор на XX век, известен със своите пиеси, есета и особено романи като “Хомо фабер” и “Щилер”, които му донесли международна слава. В целия си литературен принос той анализира отчуждението на съвременния човек от заобикалящия го свят, от другите хора и дори от самия себе си, както и загубата на идентичността и вътрешните опори. Това обаче не се случва никъде по-освободено и увлекателно, нито с такова изобилие на фантазия и език, отколкото в произведението “Ще се нарека Гантенбайн”.

Всеки индивид рано или късно изгражда свой собствен разказ за живота си или серия от истории, подкрепени с имена, дати и цифри, така че да изглеждат безспорни. Все пак аз вярвам, че всяка една от тези истории е плод на въображението ни и следователно подлежи на замяна.
Макс Фриш в "Работни записки"

Сякаш падаш през огледало при събуждането си; не помниш нищо друго – сякаш преминаваш през множество отражения. След това светът отново се сглобява като че ли няма никакво значение какво се е случило... А всъщност нищо не е станало.

Из “Ще се нарека Гантенбайн”

Фриш поставя под съмнение утвърдените идеи в модерната литература относно избягването на отчуждението и загубата на индивидуалност чрез постоянна смяна на ситуации или роли в живота. Главният герой Гантенбайн пробва различни разкази за своя живот подобно на смяната на дрехи; той приема всяка история без намерение да я завърши...
Венцеслав Константинов

Романът “Ще се нарека Гантенбайн” предлага нов поглед върху нашия свят и нашето ежедневие - представени чрез един от майсторите в съвременната художествена проза.
Марсел Райх-Раницки