Одисей

Ирландският автор Джеймс Джойс е роден на 2 февруари 1882 г. в предградието Ратгар, Дъблин. Неговият баща бил малък собственик и активен поддръжник на Парнел, лидер на движението за ирландско самоуправление, докато майка му била дълбоко религиозна католичка. Джойс учи в престижния йезуитски колеж Клонгоус в Дъблин и печели редица награди по време на обучението си там. Семейството му преминава през финансови трудности, което ги принуждава да се местят постоянно в все по-неприятни квартали. През 1898 г. той започва следването си в Дъблинския университет и след завършването му заминава за Париж с намерение да изучава медицина, но смъртта на майка му го кара да се върне обратно у дома. Следват години на изгнание за него, през които създава най-известните си произведения: стихосбирката "Камерна музика", сборника разкази "Дъблинчани", романа "Портретът на художника като млад", както и шедьовъра "Одисей" и “Бдение над Финеган”. Той умира от перфорирана язва в Цюрих на 13 януари 1941 г., когато е само петдесет и девет годишен.

Най-забележителният роман „Одисей“ проследява действието единствено през деня – 16 юни 1904 година, наречен Блумсдей сред почитателите на автора, вд inspiration от имената на главните персонажи: Леополд и Моли Блум. С наближаването до юни 2004 г., отбелязваме стогодишнината от този важен литературен момент.

От периода между 1914-та до 1921-ва година Джойс работи върху „Одисей“, който първоначално публикувал откъси във литературни списания. Първите пет части излизат през 1919-та година в лондонското списание “Егоист”, където редакторката Хариет Шоу Уийвър е негов голям привърженик; обаче текстът бива остро критикуван от читатели за непристойнност, а печатарите заплашват с протест срещу публикацията. Възпрепятстван да направи каквито й било промени или съкращения към текста по настояване на издателите, той продължава напред без компромиси.

Между временното спиране появяват още откъси във “Литъл ревю” (САЩ), водено от Маргарет Андерсън и Джейн Хийп - авангардно списание със сходно съдружие против цензурата; те също са санкционирани след конфликти относно нецензурния език използван в творба им.

През пролетта на 1921 година Джойс търси помощ от млада американска книжарница – Силвия Бийч предлага своето заведение „Шекспир & Cie“ да издаде книгата му след отказа много издатели досега; тя планира луксозно издание достъпно само чрез абонамент срещу предварително плащане.
„Одисей“ официално вижда светлина чак при второто отпечатване именно благодарение усилията й - две хиляди копия отпечатани със законично ограничаване разбивала границите между литературата деликатното отношение спрямо темата провокирало забраната буквално около целия свят..

Още един интересен факт е свързан с ръчната работа която последвала постигнат успех - писането винаги старателността зад всяко слово оставило въпросителния знак скрит зад възможността кое точно поправяне е коректура или просто сгрешена дума..
В резултат традиционализма самият стил достига нова висота освободил света отвъд ограниченията..

На финала мога само кратко резюме:
Творчеството ще остане значимо изплувайки основополагающ принцип установявайки неповторимост теперича признати канон!