Изкуството в изгнание

Жорж Роденбах (1855-1898) е белгийски писател, пишещ на френски и представител на символизма. На българската аудитория той е познат с творбите си "Мъртвата Брюге" и "Звънарят". Той е първият поет от движението "Млада Белгия", който успява да привлече вниманието на международната публика към Фландрия, както и първият белгиец, спечелил популярност в Париж, където се сближава с известни личности като Маларме, Марсел Пруст и Алфонс Доде.

Неговото произведение "Изкуството в изгнание" (1899) представлява първата му прозаична работа и може да бъде разглеждана като своеобразна автобиография. Главният герой Жан Рембранд посвещава живота си на поезията и живее във фламандския град Гент сред хора, които му изглеждат чужди; чувството за изгнание го преследва постоянно. Романът носи характерните черти на прозата на Роденбах - интерес към мистерията, връзка между пейзажа и събитията, а също така изразява дълбок песимизъм. В един момент авторът задава въпроса: „Той ли беше виновен за това, че неговото писателско изкуство не носеше никакви доходи в страната, където сякаш никой не четеше?“