Мъжете - тирани, мъжете - под чехъл

Виктор Ерофеев е роден през 1947 година в Москва в семейството на дипломат. Той е един от основателите на нелегалния алманах "Метропол" и става известен по целия свят с разказите си в сборника "Тялото на Ана, или краят на руския авангард" (1990) и романа "Руската красавица" (1990), който е преведен на 34 езика. Романите му като "Страшният съд" (1996), "Енциклопедия на руската душа" (1998), "Добрият Сталин" (2004) и "Акимуди" (2012) също се утвърдиха като бестселъри. Освен това, той има много есета, сред които са “Мъже” (1997), “Петте реки на живота” (1998), “Бог Хикс” (2001), “Лабиринт Две” (2002), “Кълбовидна мълния” (2005) и “Светлината на дявола” (2008). В допълнение, Ерофеев редовно публикува статии за издания като Die Zeit, New Yorker и New York Review Of Books. Той е носител на наградата „Владимир Набоков“ от 1992 г., както и кавалер на френския Орден за изкуство и литература от 2006 г. и Ордена на Почетния легион от 2013 г. На български са достъпни романите му "Руската красавица", "Енциклопедия на руската душа", "Добрият Сталин", а също така сборникът с разкази „Живот с идиот“.