Литературни есета

Въпреки че Вирджиния Улф е най-известна у нас с романите си, много от които са преведени на български език, тя също така има значителен принос в сферата на есетата. От ранна възраст е активно свързана с водещи литературни списания в Англия и през целия си живот продължава да пише есета по разнообразни теми – както литературни, така и нелитературни. В тях открито изразява своето мнение, често противопоставяйки се на общоприетото становище. Литературните й есета включват теоретични размишления за модернизма, анализи относно книжния пазар и новаторските поетични форми, разглеждане на ролята на читателя за съществуването на литературата, удоволствието от четенето и принципите при споровете; освен това представя рецензии за различни книги и автори.

Докато в прозата си Улф следва нетрадиционен подход и предизвиква утвърдените литературни канони чрез иновативната структура и духа на романите си, то в есеистиката й тя по-скоро се идентифицира с обичайния читател от своето време. Не случайно първите два тома с нейни есета носят заглавие „Обикновеният читател“. Нейният стил тук е импресионистичен и личен – без ненужно сложност или надменност. Макар да изглежда като приятелски настроен разговорник за литературата, който свободно споделя свои оценки и впечатления, Вирджиния Улф остава виртуоз в словесното майсторство and може да завладее дори онези читатели, които не приемат напълно нейните понякога силно емоционални виждания.