Последният еничар

„Последният еничар” представлява романизирана версия на историята на Истанбул от 18-ти век. Историята следи трансформацията на руския пленник Петру, уловен от еничарите, в Саръ Абдуллах и разглежда един от най-вълнуващите периоди в развитието на Истанбул и Османската империя, изпълнен с мобилизации и конфликти. Текстът също така анализира значението и влиянието на Бекташкия орден през последните години на еничарството.

Реха Чамуроглу е роден на 20 август 1958 година. Основното си образование получава в Анкара, а средното завършва в Истанбул. През 1968 г. той приключва обучението си по история във Факултета по природни науки и литература към Университета „Богазичи“. Публикувал е статии в различни издания, основно в списания като «Кара», «Ефендимиз», «Джем» и «Нефес», където също работи като ръководител. Неговата библиография включва произведения като: «История», «Хетеродоксия и Бабайтата» (1990), «Бекташеството при еничарите и случаят Шеррие» (1991), «Утринен вятър: „Енелхак” бе казал Несими» (1992), «Време за размисъл: възприятието за време при бекташеството» (1992), както и множество други заглавия до 2005 г., сред които са „Алевитството при променящите се условия“ (1992) и „Моментно закъснение“ (2005).