Жената, която чакаше

Разсъждавах за самотата на тази жена, за нейния вътрешен мир и физическото ѝ присъствие... и изведнъж ми стана ясно, че никаква философска размисъл не може да разкрие дълбочината на нейния живот. Животът ѝ е твърде ярък и болезнено прост в контекста на анализите от различни специалисти. Тя е просто една жена, която очаква своя любим – без сложни загадки.

Тази забрава относно миналото беше още по-осезаема в Мирное, където живееха така наречените изселени - възрастни жени, прогонени от домовете си поради самота, болести и равнодушие от страна на близките им... В този уединен район на руския Север се надявах да открия съветската епоха в нейното най-същинско проявление – едновременно месианска и затънала в карикатурност. Но времето сякаш бе отсъствало напълно от тези села; те изглеждаха като оазиси след падането на режима и империята. Всъщност бродех сред нещо като предзнаменование за бъдещето. Следите от историята бяха почти незабележими. Единствено златистият отблясък върху върбовите листа над черната повърхност на езерото, първият сняг, който обикновено идваше през нощта, както и тишината около Бяло море говореха за мястото. И там оставаше тя – жената с дългия военен шинел, крачеща край брега до пощенската кутия при кръстопътя. Оставаше само съществуването."