Господарят на душите

В "Господарят на душите" Ирен Немировски представя портрет на един от многото “емигранти”, дошли от Източна Европа между двете световни войни, носещи в сърцата си страстната мечта за успех.

С леко, но проницателно перо тя разкрива суетния валс на амбициите и прецизно описва социалния и интелектуален хаос на времето.

Ница, 1920 година. Младият лекар Дарио, изправен пред трудности, приема да извърши криминален аборт на самоуверена авантюристка от Ню Йорк с цел да спаси жена си Клара и тяхното бебе. Тази стъпка му позволява да оцелее сред бездушната клиентела в града, въпреки произхода си като син на дребен търговец с гръцки и италиански корени. След години натрупване на дългове в Ница му хрумва иновационна идея: използвайки новата психоаналитична теория по свой собствен начин, той става моден шарлатан - странен „господар на души“, постигайки социално възходяща позиция... но какво е цената?

--------------------------------------

Аз се чувствам като диво животно, изгубено далеч от родината си. Никой не би нахранил моите близки освен ако сами не се борят за това… Чувах коментари: „Но вие живеете във Франция толкова време!... Вие почти сте наши!..” За него думата “почти” означаваше цял свят от неизразими чувства и горчивини. Липсвали са му приятели или роднини; нищо не можеше да го убеди, че има право тук. Той виждаше себе си като звяр излязъл от мрачното подземие – готов за всякакви засади и озлобление срещу света около него.

Техният основен копнеж беше някой изповедник – човек запознат с техните тайни недостойства; нуждаеха се от утешение без угризения… Да получат опрощение! Ето какво искат… Първо трябва да бъдат изслушани и след това стимулирани… Бъдещето ми зависи именно от ролята ми като шарлатан - този който ще култивира пороците и слабостите у богаташите…

Дарио също така трябвало да преодолява тихото или открито неодобрение както у френските лекари така и при чуждите психиатри които го обвинявали за злоупотреба с методи само за лична изгода.

Страхувам се най-много именно от бедността - не само защото я познавам лично, а защото поколения преди мен също са я изпитвали. В мен живеят много гладуващи духове – те никога няма да могат напълно да задоволят жаждата си! Аз винаги ще бъда недостатъчно защитен! Няма нищо по-страшно от липсата на пари...

Създаден съм отвътре чрез мракaта – нямам интерес към небесните благословии; стремежът ми е единствено към материалните удоволствия!

Елинор внезапно влиза.
- Синът ти къде е?
- Не е тук - замина.
- Околко лошо положение имаш Дарио!
– Ще се върне – успокоява го той.- Заради наследството."