Името на поезията: Николай Кънчев

Книгата представлява усилие на Пламен Дойнов да предложи по-задълбочен литературноисторически анализ, който се фокусира както върху уникалността на поетиката на Николай Кънчев, така и върху трудностите при нейното утвърдяване в периода на Народна република България.

Изданието е резултат от петнайсетгодишно проучване на творчеството на един от най-влиятелните български поети, Николай Кънчев (1936-2007). В него се разглеждат проблематичните реакции към първата му стихосбирка "Присъствие" и осъждането на втората - "Колкото синапено зърно". Осветлени са също така изпитанията пред неговия стил през годините между 1968 и 1980 г., когато той не може да публикува книги, както и опитите на Държавна сигурност да попречи на преводите на неговите стихотворения в чужбина. С това издание е очертано значението му като един от световните поети, пишещи на български през XX и XXI век, които формират нова посока за българския поетичен език.