Един самотен човек

Последната книга на Фредерик Бегбеде, озаглавена „Един самотен човек“, би могла да се нарече и „История за моя баща“. В нея авторът превръща Жан-Мишел Бегбеде в истински литературен герой. Спомените от детството му, прекарано в училище с изключително строг режим, наподобяват сюжет от произведение на Дикенс. Младостта му започва с авантюристично пътуване около света и завършва в престижно американско учебно заведение. Но дали зад този образ не стои агент на ЦРУ, който използва двойна самоличност за насърчаване на американизацията по света, следвайки примера на известния персонаж от романите на Иън Флеминг?

Докато пише със свойствената си остроумна ирония за своя баща, Бегбеде всъщност задава въпроси към себе си. Той търси обяснение за черти от характера си, които са наследени или влиянието им идва именно от този "французин", смятащ се за американец, но всъщност бил англичанин. Както сам споделя: „Написах всички свои книги с надеждата да впечатля някого, който вече го няма. Тази е първата книга, която създавам специално за мен.“