Невидимите градове

В произведението „Невидимите градове“ (1972), което притежава сложна и оригинална структура, състояща се от 55 глави, организирани в 9 отделни части, Итало Калвино представя един въображаем диалог между Кублай хан и неговия посланик Марко Поло. Тази творба може да бъде възприета като „любовно стихотворение за градовете“, както и дълбок размисъл върху езика, утопичните концепции и нашето съвремие. Петдесетте и пет града са описани на Великия хан от Марко Поло в стил близък до класическото „Описание на света“. Въпреки това, вместо обичайния подход на пътешественика, Калвино пренася читателя в един сънлив свят, където утопичните населени места разказват за паметта, желанията, знаците и обмена.

Първата ми реакция е убеждението ми, че тази книга на Калвино – „Невидимите градове“, изглежда написана от млад човек. Само младеж би могъл да излъчва толкова много жизненост и ентусиазъм при създаването на красиви неща; а само той би имал търпението – подобно на занаятчия-майстор – да усъвършенства всяка подробност от своето творчество.
Пиер Паоло Пазолини

…Когато пристигнал наскоро без познания по нито един източен език, Марко Поло можел да комуникира само чрез жестове, скокове или с учудващи викове; животински звуци или лаене; а понякога използвал предмети от дисагите си: щраусови пера например подреждал пред себе си като шахматни фигури.