Измислици

Смята се, че четенето на Борхес е опит, който може да се сравни с извършването на хирургическа интервенция в мозъка. Първоначално усещаш студения полъх в черепната кухина, след което идва дезориентацията и даже известен дискомфорт. В крайна сметка обаче те завладява осъзнаването, че светът е необратимо променен и изключително усложнен. Неговите знакови „Измислици“ (Ficciones, 1944) събират в 16 трудноподлежащи на класификация кратки прозаични произведения философия и поезия от няколко века назад. Той ни предоставя неразрешими лабиринти, фиктивни енциклопедии, онтологични детективски разкази и научни анализи върху несъществуващи книги, като едновременно с това разрушават предишните концепции за прозата. Влиянието му върху литературата през последния век е трудно измеримо; освен това неговите „измислици“ изменят самия начин на четене. Марио Варгас Льоса казва за Борхес: „След Сервантес той е най-влиятелният автор на испански език“.

„Да пишеш обширни книги е тежък и изморителен процес; да разглеждаш една идея на петстотин страници вместо да я изложиш накратко отнема много усилия. Има по-добра алтернатива: можеш да внушиш идеята, че книгите вече са написани и просто да предложиш резюме или коментар за тях. Така постъпват Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – творби с недостатъка да бъдат все така тавтологични като другите книги. Аз избрах по-умерен подход: реших да напиша бележки относно въображаеми книги.“
Предговор към сборника "Градината с разклоняващи се пътеки".