Как да се бъркаме в чуждите работи

- Не те упреквам, ако темата за Коледа ти е омръзнала, както и на мен - каза моят приятел Б., който работи като редактор в списание. - Веднага щом успея да се отърва от коледните издания и празникът напусне редакцията, започва истинският ужас вкъщи. Моята любима съпруга спестява средства, за да ми купи скъп подарък, който не желая. Ема пък ще ми подари акварел, който сама е нарисувала. Тя винаги го прави. Няма нищо лошо в това, но тя очаква той да бъде окачен в хола. Видял ли си някога картините на братовчедка ми Ема? - попита той.
- Мисля, че съм ги виждал - отвърнах аз.
- Няма какво да мислиш по въпроса - прекъсна ме той ядосано. - Те са незабравими.
Приятелят ми сякаш говореше към цялото Пикадили Съркъс.
- Защо хората творят подобни неща? - запита той. – Дори аматьорските художници трябва да имат поне малко здрав разум. Не осъзнават ли как изглежда всичко? У дома имам една нейна картина в коридора; поставил съм я там защото светлината е по-слаба. Нарекла я "Блян". Ако беше й дала заглавие "Кошмар", може би щях да разбера смисъла й.
Попитах я откъде е вдъхновена и тя ми разказа как веднъж видяла такова небе в Норфок. Боже мой! Защо тогава не затвори очите си и не се прибра у дома зад завесите? Ако бях видял такова небесно явление в Норфолк, щях мигновено да взема първия влак за Лондон! Разбирам, че бедното момиче вероятно няма как да избегне такива гледки, но защо трябва непременно да ги рисува?
- Предполагам рисуването е необходимост за някои хора – добавих аз.
- Да, но защо точно на мен трябвало толкова много пътици техните произведения? – възмути се той без никакъв подходящ отговор с мен.

Из едноименния разказ