Самотният пешеходец. Интервюта, изказвания, разговори, отзиви, статии в медиите

Събеседникът

Признавам, че едва след задълбоченото преразглеждане на интервютата, разговорите и статиите, в които проф. Александър Фол е водил диалог с нас през годините, осъзнах необятността на неговото кредо. То не представлява просто теория, а жизнена философия относно съществуването на духа. Историята се явява като кула, изградена от човешките действия; вечен цикъл, който "произвежда" духовност. Именно така мога да опиша темата на тази книга след нейното компилиране и преди новия ни диалог – неизменна последица от дълбоките размисли, провокирани буквално от всеки ред в нея:

• "Историята е част от човекознанието, тъй като натрупва наследени култури и добродетели през вековете. Културата е отражение на поведението на общността, а не просто музикален концерт. Етносът е територия за културата и не трябва да бъде разбран само биологично. Народите могат да изчезнат физически, но духовният потенциал остава завинаги.
• Изучавайки траките, ние всъщност изучаваме себе си.
• Индивидуалната интелектуална сила притежава безсмъртие; тя е част от по-голямата космическа истина.
• Съществува разлика между знание и познание - знаем отделните факти; познаваме цялостното.
• Ние не се четем един друг - ние коментираме помежду си.
• Духът бива унизен тогава когато няма възможност за сравнение с друг дух и вместо това трябва да се мери със силата на мускулите."

На пръв поглед мислите на проф. Фол може да изглеждат парадоксални; всъщност обаче те са напълно логични в контекста на неговата историческа философия. За първи път откривам историята като система за духа rather than a mere sequence of events (не само низ от събития). Нека разгледаме тезиса: ценностната система и националната памет укрепват всяко общество. След като направим това уточнение стават ясни думите му относно Левски – той винаги трябва да остане символично обесен; смъртта му трябва постоянно да бъде преживявана от всяко поколение като стимул за нашето поведение и запазване идентичността ни в България. Това представя историческата приемственост сред поколенията – концепцията “пайдейа”, която древногръчките мислители виждали като интегрална част от възпитаването чрез ценности.

Само народ с устойчива ценностна система може действително определено...