Възхвала на тъмнината

„Възхвала на тъмнината“ представлява магическо доказателство за начина, по който великият аржентински писател променя употребата на езика. Борхес е ненадминат в способността си да наблюдава и реорганизира реалността, независимо от жанра, в който работи. В Поетическа антология (1923-1977) той самият споделя:

„Желая този сборник да бъде възприеман sub quadam specie ?ternitatis, хедонистично и без влияние от теории, които не приемам или от факти от моя живот. Съставих го с удоволствие; включих само онова, което ми харесва или което съм смятал за приятно в момента на избора.

Плиний Млади отбелязва в трета книга на своите „Писма“, че няма лоша книга без нещо добро. Това твърдение, известно и на Сервантес, потвърдило моето убеждение, че красотата е разпространена явление. За това намеква непълният опис под заглавие „Друга поема за даровете“. Беше би странно ако тази антология с продължителност над половин век не съдържа поне страница или ред със стойност.“

Хорхе Луис Борхес е писател, есеист и поет – незаменим майстор на кратката проза. Той се счита за един от най-великите творци на XX век и основоположник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите есета и поетични лабиринти обединяват фантазията с философията и историята; те въвеждат читателя в загадъчни сънища и безсънници, запознават го с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания като предизвикват ново разбиране за възможностите на езика.

„Обречен съм да бъда Борхес вместо просто аз (ако изобщо имам идентичност), но намирам себе си повече сред много други книги отколкото сред собствените му произведения или звуците от китара,“ признава един от великите умове на световната литература.