Нови разследвания

През 1925 година Борхес издава малък сборник с есета, озаглавен „Разследвания“. Заглавието играе на контрастите и се опитва да възвърне първоначалното, невинно значение на испанската дума inquisici?n – разследване, което е натоварено със зловеща асоциация заради огнените клади на Светата инквизиция. Този свой първи есеистичен опит авторът включва в списък на произведенията си, които не могат да бъдат преиздавани. Едва след двайсет и седем години той успява да реабилитира себе си и таланта си в този жанр чрез сборника есета „Нови разследвания“.

В тази книга са събрани есета от периода между 1934 и 1952 г., в които можем да открием любимите теми на аржентинския писател: концепции за времето и вечността, безкрайната Вселена, кабалистичното тълкувание на Свещеното писание, имената на Бога, загадката около Сътворението, пантеизмът, нереалността на Аз-а и природата на сънищата. Това са метафизични размисли от един саркастичен ум, който смело поставя под въпрос утвърденото мнение. Новаторският подход към литературата се проявява в по-кратки или по-дълги текстове за личности като Сервантес, Кеведо, Колридж и други; те минават пред нас като части от великолепна веригa.

„Не мога да кажа дали съм преминал през призрачните води на Времето; всъщност ми се струваше повече сякаш улових намека или липсващия смисъл зад непостижимата дума 'вечност'. По-късно успях да разбера това усещане.
Позволете ми тук да го формулирам така: този чист образ - ведрата нощ; светлия зид; уханието на орлови нокти някъде далеч - пръвначална земя - не е просто подобие или повторение спрямо друг образ от минали времена; той представлява идентичност. Ако успеем дори малко да осъзнаем тази тъждественост ще видим че времето е само иллюзия: достатъчно е миг от фиктивното му вчера и един момент от неговото днес да изглеждат неделими или еднакви – тогава то ще изчезне.“

Хорхе Луис Борхес