Пясъчната книга

Сборникът съдържа тринайсет разказа, които представляват своеобразно отражение на символи и теми от предишните произведения на уникалния майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес. В тях се разглеждат концепции като двойниците, огледалата, лабиринтите и Платоновите архетипи. Също така се говори за магическа дума с безкрайни значения и за времето като „безкрайна мрежа от минало, настояще и бъдеще“. Издаден през 1975 г., този сборник е богат на литературни и митологични алузии; стилът му е икономичен, но същевременно предлага безброй интелектуални предизвикателства. Както в "Пясъчната книга", текстовете на Борхес са изпълнени с изобилие – тук реалността и фантазията се преплитат, а фактите служат само като отправна точка за размисли. Сънищата в неговото творчество продължават да вдъхновяват читателското въображение дори след прочита на последната страница.

„Той ми каза, че книгата му носи името 'Пясъчната книга', тъй като както пясъкът, така и тази книга нямат начало или край. […] Ако пространството е безкрайно, ние можем да сме във всяка точка от него. А ако времето е безгранично, то също ни позволява да бъдем навсякъде по него.“
Хорхе Луис Борхес