Сме ли смели?

**Сме ли смели и разни врели-некипели**

Кой какво си мисли

Размишлява Рунтавелка –
звездите лешници ли са?
Зайо остава все така настоятелен –
слънцето е златна зелка.

Не! Опашката е... скъсана! –
казва Лиса и се оттегля.
А звездите изглежда, че са пчели,
щом Мецана не спи навън.

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил. Завършил е руска филология през 1971 г. Работил е в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство „Народна култура“. От 1990 година управлява издателство „Нов Златорог“. Той е поет и автор на есета, член на българския П.Е.Н.-клуб, кореспондент на френската академия „Маларме“ и учредител на движението "CAP A L'EST" за франкофонските поети (Братислава, Словакия).

Кирил Кадийски има издадени книги като: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „О кой“ (1994), както и много други заглавия до “Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Той превежда творби от френски автори като Вийон, Молиер, Бодлер и др., а също така работи с произведения от руски писатели като Тютчев и Пастернак. Автор e единствената книга с палиндроми в българската литература - "Още нещо", както и антологията "От Вийон до Виан". Неговите книги са публикувани във Франция (девет поетични сборника) наред с издания в Испания, Гърция, Сърбия и Румъния.

Творбите му са преведени на множество езици – английски, немски, италиански, полски сред тях. Кирил Кадийски носи множество престижни награди като: украинската награда “Иван Франко”, румънската “Голямата европейска награда за поезия” и френската “Макс Жакоб”.