Сонети

Пристрастията на Кирил Кадийски към формата са добре известни. Той е най-добрият стихотворец и версификатор в съвременната българска поезия, като следва принципа на Верлен: „Във всичко музика най-вече”. Няма как да не се забележи, че сонетът — считан за образец на европейската поетична традиция — идеално отразява неговата афористична и философска нагласа. В тази класическа форма той внедрява ново съдържание, подобно на „новото вино във стари мехове“. Същевременно той свързва миналото с настоящето; неговите сонети отразяват тревогите на 21 век, когато човешкото съществуване става все по-самотно и сложно.

Кадийски е не само преводач на поезия, но и автор самостоятелно творящ стихотворения. След успешните си преводи на произведения като „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ от Петрарка или „Сонети“ от Шекспир, той компилира свои собствени сонети през последните четиридесет години. Започвайки още в ранна възраст с дебютната си книга "Ездач на мраморни коне" (1983), интересът му към сонета остава постоянен и впоследствие се проявява в различни сборници като "Пясъчно време" (1987) и "Нови сонети" (2003). След известно затишие, докато работи като директор на Българския културен център в Париж, той се завръща към изкуството чрез този жанр.

Така започват да излизат стихосбирки единствено със сонети: “Alter ego” (2008), “Битие и изход” (2014), “Selva oscura” (2014) и др., включително наскоро публикуваната "Под синьото небе над жълтите жита" (2022). Без преувеличение може да се каже, че напоследък Кадийски утвърдил себе си сред водещите майстори в този жанр у нас. Изключително значимо е мнението на Георги Миланов — друг автор с модерни подходи към сонета: „За мен най-големият майстор на сонети в българската поезия е Кирил Кадийски.” След две предишни книги със заглавие “Сонети”, които обхващат произведения през годините, настоящата трета книга предлага пълна колекция от неговото творчество до момента.

Отделните стихотворения тук взаимодействат помежду си , формирайки органично цяло с впечатляващи размери. Неизменно присъства й венецът при коронния момент — връхна точка върху която малцина автори смеят да се катерят дори извън пределите ни.