Изгнаник на земята

Кирил Кадийски не твърди, както Декарт, че е единствен по рода си; напротив, той осъзнава, подобно на Паскал, че смисълът представлява по-скоро мечта, която упоритостта би утвърдила. Затова и повтарянето, формалният стремеж и структурата на сонета странно вдъхновяват бунтовния дух – като потисната радост или краткотрайността на мечтите, напомнящи за шума под стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморска Европа чрез своя ярък културен израз и страстна поезия. Той звучи мощно и завладяващо за слушателя, каквато бе преди време величествената фигура Борис Христов: сила в тревожните моменти и превъзходство в сърцераздирателното.

Така се явява не само един могъщ български поетически глас, а такъв чийто отзвук достига далеч извън границите.
Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици – те са тук с нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев