Неволите на истинския полицай

"Неволите на истинския полицай започват в края на 80-те години и продължават да се пишат до смъртта на автора. Подобно на 2666, романът остава незавършен, но не е непълен, тъй като за писателя е по-важно не толкова да го завърши, колкото да го развива непрестанно. Това произведение представлява най-доброто от Боланьо благодарение на творческото му въображение и идентификацията с провалилите се личности. То изразява неговата етика, която не разчита на традиционни морални принципи; предлага дълбочинна интерпретация на близките му автори и демонстрира радикална независимост. Освен това представя съвременен роман, който запазва удоволствието от следването на сюжета и носи космополитизъм – начин на мислене и живот – както и щастливо отчаяние в отдадеността към творчество."