Рикша под дъжда

Няколко съществени насоки за читателя на настоящата книга:

**Индия в двадесет дни**

Ако някой се опита да те убеди, че пътеписите имат основната цел да ти представят страната, за която пишат, не му вярвай. Кимай учтиво, но недей да се доверяваш! За тази задача има справочници и енциклопедии – както академични източници, така и пътеводители подходящи за обикновените хора. Пътеписът е нещо много по-различно; той представлява потока от думи, с които завърналият се турист ще сподели своето усещане от непознатото. А ако е дарен със способността да пише - тогава получаваме истински пътепис. Създаването на такъв текст е трудна работа: можеш да напишеш двеста-триста страници скучни факти или с малко повече вдъхновение и стотина страници да предизвикаш завист у читателите за това какво си видял.

Според един забележителен автор (припомням си вече кой), най-доброто писане за една страна става или след десет години живот там, или след кратък престой от десет дни.
Тази книга точно затова е написана! Ако някой те запита след прочитането й: "Райно, при кой индийски раджа беше построен Тадж Махал?" - залагам на бас, че няма да знаеш отговора. Още по-малко ще помниш кога точно се случило... Целта на тази книга е друга.

Не харесвам сравненията – тези удобни опори в обяснението – но трябва все пак да отбележа, че подобно на първата творба на Петър Бакърджиев "Двайсет хиляди левги без вода", и настоящата ми донесе удоволствие като онези произведения на Джером К. Джером или Иля Илф и Евгений Петров с тяхната "Едноетажна Америка". Авторът притежава уникален поглед върху света; той открива детайли, които други биха пропуснали лесно и ги разказва щедро с магията на родния разказвач.

Вероятно “Рикша под дъжда” може би ще научи читателя много новини относно Индия – особено архитектурата ѝ –, но тя не претендира да бъде научен труд или тежка статия; това е личният поглед към Индия през очите на автора само в рамките на двадесет дни - Индия насред рикши и автобуси „Тата“ (разбираемо необичайни); страната чрез калта около него до величествените храмове с изящните фризове.

Петър Бакърджиев явно не принадлежи към типичните туристи описвани в рекламните материали; вместо луксозни вагони предпочита приключения като любопитното дете без страх от несгоди. Той умело балансира между внимателност спрямо бюджета си когато става въпрос за хотелските условия и игривост при покупката например на “анкус”.

С приятелите си (без доктор Милев) той преминава през огромния субконтинент именно така — описвайки всичко това в книгата ти държиш в ръцете си.
Наистина чудесна книга!

... Между другото Тадж Махал бил построен от Шах Джахан за жена му починала при раждането му наследник… Това мога лесно да намеря във всякакви учебници. Но едва ли мога там където чета историята ,да намеря информация как старият владетел "...за една вечер сваля наследника си от трона..."

Обаче какво огледало визирахме - няма να кажа!
Чети сам и разбери!

Христо Карастоянов