Руският прозорец

Руди Ступар, вярвайки в интригуващата идея, че „адресът може да формира събитията“, постоянно сменя местоживеенето си, стремейки се да открие своята собствена история. Периодичното надничане през малкия горен прозорец, известен като „руски“ (форточка на руски), е само един миг от реалността, но за Руди той е напълно достатъчен, за да разпознае ново свое „аз“ и да поеме по пътя му, отказвайки старото себе си. Ключовото е да се осъзнаеш чрез възможно най-много моменти; всичко останало остава за монтажа.

Но въпросът остава: дали желанието на Руди да изживее всичко това произлиза от него самия или представлява просто сбор от преживявания и истории на други хора? Дали той не е просто колекционер на чужди съдби или също така и на чужди идентичности? Въпреки това — какъв точно е Руди: актьор ли е или писател? И кое от двете негови качества има повече значение — онова, което тепърва трябва да постигне, или онова, което никога не успява?

Тактът на тракането на вагоните във влака задава ритъма при смяната на различните образи в живота му (хората и историите които са го вдъхновили). Този ритъм може би изглежда асиметричен и накъсан , но все пак служи за симулация на ред и план с цел прикриване основната обърканост характерна за всички сънародници на Руди в края на XX век.

Драган Великич (роден 1953 г.) e автор с над двайсетгодишна кариера в сръбската постмодерна литература. Фактът че след публикуването на първия си роман – Via Pula (1988 г., награда Милош Църнянски) шест пъти получава номинации за престижната сръбска литературна награда НИН свидетелства много за качеството му. Автор е още нa романите Астраган (1991), Хамсин 51 (1993), Северната стена (1995), Площадът на Данте (1997), Случаят Бремен (2001) и Досието Домашевски(2003); както и множество сборници с разкази и есета.
Книгите му са преведени auf viele Sprachen und присъстват във всички значими сръбски and international антологии. Според критиците а также читателите последният му роман Руският прозорец получил награди НИН(2007 г.), Mitteleuropa Preis(2008 г.) και "Меша Селимович" през 2009 година e считан za най-доброто произведение сред неговата проза. Преводът му na български език предоставя възможност bългарските читатели da se запознаят s его творчество za prvata ni среща s неговата проза."